Интервю за областен всекидневник “Бургас днес и утре”
Яни Стоянов: Нестихващите аплодисменти на публиката за мен е най-голямата награда
Яни Стоянов е виртуозен изпълнител на устна хармоника, композитор и продуцент на българска народна музика. Всички изпълнения са на соло устна хармоника. Роден и израснал в гр. Бургас, докоснал хармониката още на коленете на баща си и оттогава остава завинаги свързан с нея. Съдбата му обаче го насочва в коренно различна професия – завършва Висш машинно-електротехнически институт и така става инженер, чиято голяма любов е музиката. През годините не спира да твори нови и нови мелодии на хармониката, най-вече с български ритми.
През 2002 г., почти 40 години от времето на обучението по теория, солфеж и акордеон, Яни Стоянов решава да систематизира, обработи и нотира всичко, което си спомня. След 3 годишен труд, след много корекции и записи, първият диск с 12 български хора и ръченици е готов, в очакване на най-големия изпит – публиката. Заглавието на албумът е „Не мога да повярвам…” . Озаглавен е така, защото, който чуе изпълненията му възкликва: „Не мога да повярвам… Имам чувството, че свири цял оркестър!”. А за себе си Яни казва: „А аз не мога да повярвам, че го направих и че мога и аз да поставя една тyхличка във величествената сграда на българския фолклор!”. В следващите години работи по втория си авторски албум „Все още не мога да повярвам”, и в средата на 2010 г. той вече е в ръцете на почитателите. Сега подготвя своя трети авторски албум, който ще носи името „Никога няма да повярвам”.
- Г-н Стоянов, от къде идва тази любов към този не толкова популярен инструмент – хармониката?
- Имах два пътя когато бях в 7 клас – или да уча в музикалното училище, или в училище с математически профил. Поради независещи от мен обстоятелства избрах математиката. Бях в математическа паралелка във Втора гимназия, /днес там се помещава бургаският електротехникум/ с класна Плума Шопова. Бях един от най-добрите математици за възрастта си в Бургас. След това завърших ВМЕИ – Варна, като машинен инженер. И започнах работа в Нефтохим, като проектант, механик, началник по ремонта, началник техническо снабдяване. След това заминах за Либия, като планинг инженер в главната химическа компания на Либия. Изборът, в коя гимназия да уча, беше силно болезнен за мен.
- Защо избрахте математическата гимназия пред музикалното училище?
- Предложиха ми да уча в музикалното училище без да се налага да кандидатствам с приемен изпит, но условието беше да имам акордеон с голяма клавиатура и да остана в акордeонния оркестър в Бургас. Бях много щастлив, защото виждах моята мечта вече реализирана. Като се прибрах вкъщи казах на баща си. Но той заяви, че няма пари за голям акордеон. Това е моментът, в който се пречупи желанието ми да свиря на акордеон. Баща ми криеше хармониките от мен, само и само отново да започна да свиря на акордеон. Но накрая разбра, че аз няма да се върна към този инструмент, че няма да спра да свиря на хармоника и започна да ми показва някои неща. Разочароването ми беше толкова голямо, че дори не си вземах дипломата от музикалната школа.
- Някой друг свирил ли е във Вашия род на хармоника?
- Само баща ми, но той много искаше аз да свиря на акордеон.
- Как кръщавате музикалните си произведения и авторски ли са те?
- Всичко е авторско, нотирано и заверено от нотариус. Кръщавам хората и ръчениците си на близки хора, посвещавам ги на събития, белязали живота ни и на места, където това се е случвало или на места, където съм създал мелодията. Например музиката за „Абукамашко хоро” е кръстено на град Абукамаш в Либия – това е градът, в който работих няколко години. „Ангелимско хоро” е посветено на децата, загинали в река Лим – създадено е в деня на национален траур. „Василево хоро” и „Василева ръченица” са посветени на баща ми – в тях има елементи от неговата музика. Имам мелодии, посветени и кръстени на съпругата ми, децата ми, внуците ми.
- Обичате ли да свирите вкъщи?
- Не спирам да свиря. Имам близо 80 хора, част от тях са в процес на разработване.
- С какво сте се занимавали в живота си, освен като машинен инженер? Какво е Вашето Хоби?
– Бил съм 18 години футболен съдия, от които 8 – републикански. Колегите обичаха да им свиря с хармониката, когато сме пътували за футболни срещи. Обичам риболова – това е другата ми страст заедно с музиката. Свиря дори на лодката си.
- Какви участия имате и разбира ли аудиторията Вашата музика?
– Участвал съм в различни световни фестивали. В Германия организират голям световен фестивал по хармоника. Там участвах през 2005 г. и получих званието за „Превъзходна степен”. Участвал съм на различни фестивали в Русия – в гр. Перм, в Поморие, Свети Влас и Несебър и Бургас, Свищовското село Царевец. Навсякъде публиката изпада във възторг. Нестихващите аплодисменти на публиката за мен е най-голямата награда. Участвал съм в много телевизионни и радио предавания.
- Кой Ви е любимият музикален размер за изпълнение?
– Всичко от българския фолклор ми е любимо. Странджанската музика е трудна за изпълнение на устна хармоника. Когато бях в Русия, участието ми съвпадна с отбелязването на 70 години от победата над Хитлерофашизма и като реверанс изпълних за руската публика „Ставай страна огромная” и „Катюша” на хармониката. Това предизвика небивала емоция в тях. Това е най-трудният инструмент и почти няма създадена музика за него в България. Говорил съм с бургаският композитор Тончо Русев и той каза, че е много трудно създаването на музика за устна хармоника и не се наема да пише.
- Колко хармоники имате?
– Имам близо 60 хармоники. Част от тях съм си закупила от Франция и Германия. Най-старата ми е от 1977 г.
- Някои от Вашите деца имат ли влечение към инструмента устна хармоника?
– Синът ми свиреше, но поради липса на време, а може би и на желание – спря. Но сега надеждата ми е в неговия син, внукът ми Янислав. Вече знае 4 песнички. Ученик е в бургаското училище „Климент Охридски” и е второкласник.
Интервю на Светла КРАЛЕВА
Снимки Светла КРАЛЕВА и личен архив
http://burgasdunews.info/index.php?option=com_content&view=article&id=19170:2014-01-09-16-15-24&catid=41:2011-07-23-05-06-10&Itemid=72
Яни Стоянов е виртуозен изпълнител на устна хармоника, композитор и продуцент на българска народна музика. Всички изпълнения са на соло устна хармоника. Роден и израснал в гр. Бургас, докоснал хармониката още на коленете на баща си и оттогава остава завинаги свързан с нея. Съдбата му обаче го насочва в коренно различна професия – завършва Висш машинно-електротехнически институт и така става инженер, чиято голяма любов е музиката. През годините не спира да твори нови и нови мелодии на хармониката, най-вече с български ритми.
През 2002 г., почти 40 години от времето на обучението по теория, солфеж и акордеон, Яни Стоянов решава да систематизира, обработи и нотира всичко, което си спомня. След 3 годишен труд, след много корекции и записи, първият диск с 12 български хора и ръченици е готов, в очакване на най-големия изпит – публиката. Заглавието на албумът е „Не мога да повярвам…” . Озаглавен е така, защото, който чуе изпълненията му възкликва: „Не мога да повярвам… Имам чувството, че свири цял оркестър!”. А за себе си Яни казва: „А аз не мога да повярвам, че го направих и че мога и аз да поставя една тyхличка във величествената сграда на българския фолклор!”. В следващите години работи по втория си авторски албум „Все още не мога да повярвам”, и в средата на 2010 г. той вече е в ръцете на почитателите. Сега подготвя своя трети авторски албум, който ще носи името „Никога няма да повярвам”.
- Г-н Стоянов, от къде идва тази любов към този не толкова популярен инструмент – хармониката?
- Имах два пътя когато бях в 7 клас – или да уча в музикалното училище, или в училище с математически профил. Поради независещи от мен обстоятелства избрах математиката. Бях в математическа паралелка във Втора гимназия, /днес там се помещава бургаският електротехникум/ с класна Плума Шопова. Бях един от най-добрите математици за възрастта си в Бургас. След това завърших ВМЕИ – Варна, като машинен инженер. И започнах работа в Нефтохим, като проектант, механик, началник по ремонта, началник техническо снабдяване. След това заминах за Либия, като планинг инженер в главната химическа компания на Либия. Изборът, в коя гимназия да уча, беше силно болезнен за мен.
- Защо избрахте математическата гимназия пред музикалното училище?
- Предложиха ми да уча в музикалното училище без да се налага да кандидатствам с приемен изпит, но условието беше да имам акордеон с голяма клавиатура и да остана в акордeонния оркестър в Бургас. Бях много щастлив, защото виждах моята мечта вече реализирана. Като се прибрах вкъщи казах на баща си. Но той заяви, че няма пари за голям акордеон. Това е моментът, в който се пречупи желанието ми да свиря на акордеон. Баща ми криеше хармониките от мен, само и само отново да започна да свиря на акордеон. Но накрая разбра, че аз няма да се върна към този инструмент, че няма да спра да свиря на хармоника и започна да ми показва някои неща. Разочароването ми беше толкова голямо, че дори не си вземах дипломата от музикалната школа.
- Някой друг свирил ли е във Вашия род на хармоника?
- Само баща ми, но той много искаше аз да свиря на акордеон.
- Как кръщавате музикалните си произведения и авторски ли са те?
- Всичко е авторско, нотирано и заверено от нотариус. Кръщавам хората и ръчениците си на близки хора, посвещавам ги на събития, белязали живота ни и на места, където това се е случвало или на места, където съм създал мелодията. Например музиката за „Абукамашко хоро” е кръстено на град Абукамаш в Либия – това е градът, в който работих няколко години. „Ангелимско хоро” е посветено на децата, загинали в река Лим – създадено е в деня на национален траур. „Василево хоро” и „Василева ръченица” са посветени на баща ми – в тях има елементи от неговата музика. Имам мелодии, посветени и кръстени на съпругата ми, децата ми, внуците ми.
- Обичате ли да свирите вкъщи?
- Не спирам да свиря. Имам близо 80 хора, част от тях са в процес на разработване.
- С какво сте се занимавали в живота си, освен като машинен инженер? Какво е Вашето Хоби?
– Бил съм 18 години футболен съдия, от които 8 – републикански. Колегите обичаха да им свиря с хармониката, когато сме пътували за футболни срещи. Обичам риболова – това е другата ми страст заедно с музиката. Свиря дори на лодката си.
- Какви участия имате и разбира ли аудиторията Вашата музика?
– Участвал съм в различни световни фестивали. В Германия организират голям световен фестивал по хармоника. Там участвах през 2005 г. и получих званието за „Превъзходна степен”. Участвал съм на различни фестивали в Русия – в гр. Перм, в Поморие, Свети Влас и Несебър и Бургас, Свищовското село Царевец. Навсякъде публиката изпада във възторг. Нестихващите аплодисменти на публиката за мен е най-голямата награда. Участвал съм в много телевизионни и радио предавания.
- Кой Ви е любимият музикален размер за изпълнение?
– Всичко от българския фолклор ми е любимо. Странджанската музика е трудна за изпълнение на устна хармоника. Когато бях в Русия, участието ми съвпадна с отбелязването на 70 години от победата над Хитлерофашизма и като реверанс изпълних за руската публика „Ставай страна огромная” и „Катюша” на хармониката. Това предизвика небивала емоция в тях. Това е най-трудният инструмент и почти няма създадена музика за него в България. Говорил съм с бургаският композитор Тончо Русев и той каза, че е много трудно създаването на музика за устна хармоника и не се наема да пише.
- Колко хармоники имате?
– Имам близо 60 хармоники. Част от тях съм си закупила от Франция и Германия. Най-старата ми е от 1977 г.
- Някои от Вашите деца имат ли влечение към инструмента устна хармоника?
– Синът ми свиреше, но поради липса на време, а може би и на желание – спря. Но сега надеждата ми е в неговия син, внукът ми Янислав. Вече знае 4 песнички. Ученик е в бургаското училище „Климент Охридски” и е второкласник.
Интервю на Светла КРАЛЕВА
Снимки Светла КРАЛЕВА и личен архив
http://burgasdunews.info/index.php?option=com_content&view=article&id=19170:2014-01-09-16-15-24&catid=41:2011-07-23-05-06-10&Itemid=72
